Блогът на Карфичка

Изчаквах да се случи нещо наистина хубаво, за да мога да поставя едно ЩАСТЛИВО начало на чудния си блог. Всъщност просто нямах време да мисля…за нещо различно от голямото събитие на месец октомври 2009 – държавния изпит по гражданскоправни науки. И понеже това събитие възпрепятстваше упорито писанията ми…смятам, че е редно да го почета като поразкажа нещо за него.

За незапознатите трябва да се отбележи, че в нашата чудна специалност имаме огромното щастие да сме задължени да се явим на три държавни изпита – Гражданскоправни науки, Наказателноправни науки и Публичноправни науки. Всеки изпит се състои от писмена част – казус и устна част, на която се явяваме или не според това дали сме преминали казуса.

Първи (естествено) е изпитът по Гражданскоправни науки.
В него се включват въпроси от:

• Гражданско право – Обща част
• Търговско право
• Облигационно право
• Вещно право
• Семейно право
• Наследствено право
• Трудово право
• Право на интелектуална собственост
• Граждански процес

Този изпит за мен е и винаги е бил най-големият ужас, защото за 5 години следване установих, че простооо имам сериозен проблем с гражданската материя, което естествено е малко притеснително, имайки предвид, че през същите тия 5 години ни набиваха в главите чудната сентенция: „Kein civilist …„. Ето защо първоначалният ми план беше да се явя на поправителната сесия, на пролет, а за редовната, есенна, сесия  да се съсредоточа върху другите два. Обаче, както става винаги с плановете, и този бе преструктуриран и реших, че ще се явя и на Гражданскоправните през есента.

Ето защо беше създаден перфектен план – след края на последната редовна семестриална лятна сесия да се възнаградя с двуседмична почивка, отделена за сватбата на Роско и моренце, а в началото на август да започне голямото усърдно, сериозно и упорито четене на купища учебници,  лекции, статии, закони и други подобни. Така и стана – чудесна сватба, чудесно море, но дойде време планът да влезе в действие. Е, да … всичко беше чудесно, нооооо толкова да ме мързешеее … тя лятната сесия беше така уморителна…толквоа много учих … дали не заслужавам още малко почивчица … дам … дам … Тези мисли ми се въртяха в главата и естествено, планът беше … за пореден път … преструктуриран.

На 11 август лицето Станимир си пристига, ние заминаваме на дълъг престой в Пловдив … знаачи … събирам книжлетата и започвам да чета когато сме вече в Пловдив. Имах ПЕРФЕКТЕН план – там е яко жега, през деня нищо не правим, значи Иглика разполага с предостатъчно време да чете през деня, а вечер да се забавлява. Да, Станимир си дойде, да, събрах книжлетата, да, заминахме за Пловдив, но о, чудо четенето някак си не започна от 12 август.

Имаше ново, минимално преструктуриране на плана – започвам да чета след като мине концертът на Faith no more на 14 август … прекрасно събитие, но и то не сложи начало на моето четене. Ето защо планът какво? ПАК се преструктурира – имах няколко „натоварващи“ разходки до София около 20 август … някак се чувствах малко напрегната, за да сядам да чета. Не! Значи минава рождения ден на Станимир и е тогава вече сядам да чета! И о, чудо … рожденият ден мина … и този път вече започнах да чета – Гражданско право – обща част. Не! Не вървеше никак добре – 1) колкото повече четях, толкова повече осъзнавах как нищо не помня; 2) колкото повече четях, толкова повече не ми се четеше. За сметка на това имаше купища неща, които да ме разсейват – джаги, уайт ръшъни, акваленди, стрелбища, картинг, молове, кина … Жалко наистина, че ролята им в моето четене е толкова ужасно неподходяща.

Изтече и месец август и черно на бяло бях прочела един търговски закон … едно ЗЗД … половин учебник Обща част … едно голямо нищо. Време за преструктуриране на плана! В началото на септември, вече започва сериозното четене … ама нека да се върнем в София, защото в Пловдив нямам никаъв режим … въобще не може да се чете там … в компанията на Иван, Груди, Станимир, Господин Ко, Госпожица Ди … някак си твърде приятна е тяхната компания, за да я жертвам за сметка на някакъв си изпит … Прибрахме се в София, изпратихме Станимир и отпразнувахме рождения ден на Йоки на 9 септември. Значи 10 септември беше истинското начало. И наистина си седнах на задника. Но открих колко трудно е  станало ученето. Преди издържах много повече, много повече жертвах, но правех каквото можех, без да се лишавам от излизания и други такива … и от танци не се лишавах …

До към 25  септември с неистови усилия прочетох общата част, облигационното, вещното и търговското. След което дойде време за разработените въпроси. Четях … сравнително сериозно … но не ми се четеше … имаше купища други неща, с които да се занимавам, но изпитът наближаваше … и аз все повече се притеснявах. В съзнанието си знаех и постоянно си повтарях, че не е толкова страшно да не го взема, че имам втори шанс на пролет и ще съм и по-подготвена тогава. НО ме беше страх…човек го е страх, когато толкова много хора вярват в него и са убедени, че ще се справи, а и когато единственото му задължение е да чете и да си взима изпитите. Страх ме беше, да не ги разочаровам. Което не помогна на съсредоточването ми и аз продължавах да се разсейвам и да се занимавам с глупости. Датата на казуса беше 24 октомври иииии тя заплашително приближаваше … след като и молбите за държавните изпити бяха подадени … тя беше на 20 дена разстояние …

Последните няколко дни преди казуса бяха абсолютно критични. Не успявах да си изпълня плана с четене на 7 въпроса по 2 пъти на ден, с четене на хилядите закони и други такива … Много, ама мнооого сериозно изоставах … И все си представях как ще се падне един прелестен търговскоправен казус … и как ще цикля … и ще се чувствам тъпа, защото нищо няма дами хрумва да напиша … Последната вечер преди казуса беше направооооооо убийствена – не съм съвсем сигурна как горкият Иван успя да издържи да не ме фрасне … предполагам същото желание са имали и Йоки, и госпожица Ди, и Станимир, на Ади не мрънках много, но само и единствено по стечение на обстоятелствата. На господин Соми не мрънках, защото и той беше достатъчно притеснен, за да го натоварвам и с моето притеснение.

Беше ни разпоредено да се явим в университета в 7:30. На 24 станахме, Иван, въпреки упоритото ми настояване,че  е твърде рано и е по-добре да остане да поспи, ме изпрати до университета. Малко подранихме – бяхме там в 6:55. Мислех си, че най-накрая толкова съм подранила, че ще мога да запазя места някъде нагоре в 272 … защото 5 години бяхме лишавани от тази възможност. Колегите притежават завидната способност да стават зверски рано..поради което на малкото писмени изпити винаги оставаха свободни първите редове, което е БОНУС (миличък, поздравявам те с изпита по ПЕС). Надеждите ми най-накрая да опитаме как е да се седи на изпит на задните редове (на изпит, защото ние много добре знаем, как е по време на лекции, там прекарахме 5 години, поради много други причини, но и защото в тези периоди човешкото присъствие на първите редове е значително засилено – първите редове са особено удобни, за да се суфлира на лекторите – това е едно от любимите занимания на колегите, но се конкурира със задаването на малоумни въпроси и с мрънкането, че лекцията е свършила) умряха с влизането в 272 – в 6:55 ТЕ вече бяха дошли и бяха запълнили залата до краен предел…може би спят там..може би нощем университетът се превръща в хотел…За нас пак бяха останали първите редове…тях и заехме… Дойдоха дамите от канцеларията, извършиха проверка кой е подал молба, кой не е…и дойде мигът…на..хм..

СТРАШНИЯ СЪД – ще се падне ли търговско право или няма да се падне..И НЕ!!! НЕ се падна – казусът беше вещноправен…и привидно лесен…но привидно лесните казуси са нож с две остриета…Така или иначе, не се беше случило най-лошото, измъдрихме казуса, написахме и пренаписахме ( аз поради яко драскане трябваш да препиша, защото..нали..) и си бихме камшиците -  в рамките на 2 от дадените ни 4 часа. Беше чудесно този ужасен ден да  е минал…сравнително добре…очаквахме резултатите – „да“ или „не“ и…при евентуално „да“ – дата за устен. В  понеделник, 26 октомври, следобед… те се явихаааа. Докато преглеждах и си търсех името в списъка сърцето ми беше отишло в устата и заплашваше да изскочи оттам – уж се бях примирила, че няма да мина… даже през деня се колебаех дали не е по- добре да ме скъсат, защото се чувствах толкова ужасно неподготвена за устен изпит. Но все пак бях преминала казуса. И господин Соми също. Устният изпит предстоеше на 28 октомври.

За трите дни между казуса и устния изпит имах такъв грандиозен план за четене. Моите планове впрочем винаги са грандиозни, затова и така често се налага тяхното преобразуване. Добре, че е господин Соми да ме връща на земята.. Естествено планът въобще не беше изпълнен… Прегледах въпросите отгоре отгоре, колкото да видя в кой въпрос какво се включваше … и установих, че нищо, ама нищичко няма в главата ми, че знам някакви неща, но само като ги чета се сещам, че са така, че никога няма да се сетя за всичко по въпроса, че има въпроси, по които и основни неща не мога да се сетя … и се панирах все повече. Стоеше и въпросът коя комисия ще ми се падне … единствените ми претенции бяха по отношение на това определени комисии да не ми се падат… Беше ужасяваща нощ – Груди ми беше изял тапите за уши, не можех да заспя, унасях се … разбуждах се … а в главата ми се въртяха само искове, искчета, искове, искчета … ужасяваща нощ. Тъкмо си бях легнала, а вече трябваше да ставам. Станах, изкъпах се, прибрах си законите в една торба – нямаме право да ги ползваме на устните изпити, което впрочем е пълно безумие, защото ми се струва, че задачата на един юрист е не винаги да знае закона наизуст, а да знае, че определено „нещо“ съществува и да знае къде аджеба се намира това „нещо“, но това е една друга тема – взех ги за морална подкрепа, да почета преди да вляза. Облякох чудния си костюм, покачих се на свръхновите, купени специално по случай държавните, обувки с единадесетсантиметрови токчета, Иван ми ливна водица … и заминахме към СУ.

Отново в 7 часа … там бяха пристигнали вече колегите … и господин Соми беше там – костюмиран, толкова красив и елегантен … и той … с токчета. Излязоха комисиите, някакви хора ревяха, като си виждаха комисиите … въобще доста интересно. Моята комисия – хората я смятат за една от най-страшните за деня … деляха си второто място с тази на господин Соми. Аз лично пък не я намирах за толкова страшна .. и се оказах права – бяха безкрайно мили. Изтеглих нелоши въпроси:

1. Юридически лица;
2. Произход.Припознаване.Осиновяване;
3. Действия на разпореждане с иска. Оттегляне и отказ от иск. Изменение на иска. Съдебна спогодба;

С оглед на други по ужасяващи възможности като Арбитраж..Интелектуална собственост.. Неизпълнение.. Менителница.. въпросите ми бяха доста добри.  С изтеглянето им знаех, че ще взема изпита..въпросът беше с колко. Когато започнах да следвам, бяхме обсъждали държавните изпити и в първи курс все си казвахме, че от 4 бихме се отказали. Но после дойде втори курс и срещата с Гражданско право – Обща част и тогава някак критериите се понижиха … отказване само от 3 … през годините, при останалите срещи … критериите се понижаваха, но крайното заключение, все пак остана същото – отказване само при 3. Имах известни проблеми с въпросите – на първия не можах да изплюя определение за юридическо лице … както казва господин Соми, за тези 5 години следване, сме се научили някои неща да ги приемаме като даденост … и просто не можем да ги обясним … такъв беше случаят и с юридическото лице.

Започнах да се притеснявам … панирах се … мислех мн бавно … казах няколко безумни тъпотии..но комисията – изпитващите бяха адски мили…насочват те, питат те, с което те успокояват..Изпях и втория въпрос..с известни условности..и някои грешки. Изпях и третия – доста силно беше, но както каза и проф. Средкова … процесът ни е съвсем пресен … от лятото … юридическите лица са … в далечното минало.

Напуснах стаята с най-щастливата четворка … и мисълта, че най-трудното, най-тежкото е минало и аз няма да го чета пак за поправителна сесия и ще прекарам 2 седмици в Германия без да ми се налага да чета и да се притеснявам за изпит. И дойде най- най- или поне едно от най- приятните чувства – на удовлетвореност … докато слушах изпитваните преди мен осъзнах колко неща знам всъщност, колко много съм чела и независимо, че ми се струва, че не съм положила максимум усилия, всъщност това не е вярно защото…пресметнах колко време съм се готвила…и то е ужасно много. Обадих се на мама, на бате Гелчо, на Йоксел, на Иван, на Ади, на госпожица Ди, на Мария, пратих един sms … въобщеее уведомих всички заинтересовани, че имат дете/сестра/гадже/приятел гений. Прекрасен … прекрасен завършек … Почаках милия господин Сом … излезе и той – той също е гений … той също взе великолепно … с двете си чудни четворки се отправихме към „33 стола“…

БОЖЕЕЕЕЕ!!! Взехме гииии! ХЕДШОТ за ГРАЖДАНСКОПРАВНИТЕ НАУКИ!!!