Блогът на Карфичка

Аз не обичам торти! Ама въобще не обичам торти! С нищо не ме привличат…не са ми вкусни…никога не съм ги харесвала…Обикновено изяждам само глазурата или ако има някаква фигурка от захарно тесто…

Преди две години, докато още работех (да и аз разботех едно време), жената на единия от шефовете ми, за рождения му ден, донесе в офиса уникална торта – беше най-красивото нещо, най-уникалното и изпипано, най-вкусното творение от захарно тесто, което някога въобще съм си педставяла. Тортата беше кухненски бокс, направен с мънички шкафчета, мънички кухненски уреди, мънички кърпички, мънички закачалчици, чинийки, тенджерки….уникален захарен макет на кухненски бокс. Бях ужасно впечатлена. За един рожден ден на господин Соми с Люси бяхме решили да й направим торта във формата на Съдебната палата или съдебна зала. Питах Зората откъде е поръчала тортата на Ники и тя каза, че е от „“Лъки“. Когато отидох там, за да поръчам тортата, ми казаха, че не могат да ми направят подобно нещо и аз зарязах идеята.

Един ден, мотаейки се, както обикновено с г-н Соми, една витрина така привлече погледите ни, че се лепнахме като циганчета на стъклото. И двете не знаехме накъде точно да гледаме. На витрината имаше торти…като скуплтури…от захарно тесто, уникални, изпипани до най-елементарните подробности.

Витрината беше на сладкарница „Пчела“…

Така започна офанзивата с тортите…

Трябваше само да се появи първият повод, за да си направим торта…