Блогът на Карфичка

След дълго очакване най-накрая успях да се добера до изпълнение на живо на ODD CREW. Снощи с Иван бяхме в Петното на Роршах… Първото ми чуване на ODD CREW беше на Spirit-a, след Faith no more, откровено да си призная факт е, че имаше няколко парчета, които ми харесаха, нооо като цялоо не бях екзалтирана. Отвсякъде чувах „ODD CREW това…“, „ODD CREW онова…“, „ODD CREW са много яки…“, въобще хвалебствия, аз си бях харесала само една песен и само нeя си слушах, и така и не си направих труда да чуя и друго.

Но ODD CREW тръгнаха на турне, минаха през Хамбург и естествено Станимир отиде на концерта. Той не се трогва много от такива неща, обаче като ми разказваше за чудния концерт беше доста впечатлен. И освен това ми прати първото им интервю като група „Каскадьори“:

Били средно на по 10! И аз си викам: „Дай аз да послушам малко..“

И слушах…, изслушах целия албум „We are what we are“! Аз по принцип избягвам да слушам една и съща музика дълго време, но този албум толкова много ми хареса, че изветсно време си слушах само това! Не съм компетентна да коментирам музикалнтите му качества, простоо адски ми хареса! И започнах да следя програмата на ODD CREW в очакване на изпълнение на живо ако не в София, то поне в Пловдив. След известно време чакане дойде чудното събитие. Първоначално се колебаех дали да ходя до Пловдив поради многото усложнения, които ще настъпят, но така пък трябваше да чакам 23.01.2010, когато ще свирят в София. И реших да отида. Предложих на господин Иван, който, о, чудо, беше скептично настроен, както винаги, когато го карам да отидем на подобен род изпълнения. Така реагира и за Dream Theater, така реагира и за Faith no more. Като цяло нямаше желание, но аз положих усилия и той се нави.

Пристигнахме първи в Петното. Заехме централно място, баш пред сцената. Аз толкова се вълнувах, че просто щях да откача. Някак си доста навътре ги взимам концертите, адреналинът ми се качва до не знам къде. Започнаха да прииждат хора.. Аз очаквах да е като във Фенс-а – спокойничко, макар и да не познаваш хората, лесно се запознаваш, пълно с олд скул рокери. Беше съвсем различно. Прииждащите хора бяха на средна възраст 17, всички се познаваха и като цяло обсатновката ми беше малко подтискаща. След дълго чакане момчетата от ODD CREW дойдоха и след малко приготовления концертът започна и…ПЕТНОТО ИЗБУХНА!!! Беше уникално! Беше невероятно! Просто не мога да го опиша! Не можех да си стоя на мястото! Имах нужда да скачам! Беше толкова яко! Музиката, песните, момчетата от ODD CREW! Не само музиката им е добра, но самите те са толкова, толкова готини, толкова желание и хъс влагат в това, което правят! Те просто обичат да правят музика, и това и правят! Уникални са! Бях много развълнувана от начина, по който Васко – вокалът говореше, не преставаше да повтаря, че това, което си имат тук – феновете – няма друго такова на света, беше толкова щастлив, сякаш това беше сбъднатата му мечта! Той точно това и казва в първото интервю – че искат да станат добри музиканти, да станат известни, да имат фенове – Петното беше фрашкано заради тях, всички крещяха, скачаха, пееха, раздваха се…значи…това, която са искали..постигнали са го!

ODD CREW бяха зашеметяващи!!! Изсвириха техните си парчета, свириха „Walk“ и „This love“ на Pantera, свириха Black Sabbath, в паузичките подрънкваха малко Slipknot, свириха Guns’n'Roses… Концертът беше страхотен! Просто не ми се изкаше да свършва! Имаше някои технически проблеми – токът спря два пъти, нооооооо това не попречи на момчетата да поддържат адреналина на феновете – „Правиш, струваш, все пътуваш..“ свърши чудесна работа.

Толкова се радвам, че отидохме, господин Иван също беше мн щастлив – както винаги когато ми се опъва да отидем на концерт, но все пак отиваме. Разбира се първоначалното ми недоволство от средната възраст се оказа оправдано….след като се оказах в центъра на погото залята с бира, опитваща се да задържа масата да не ме събори..ноооо КОНЦЕРТЪТ БЕШЕ УНИКАЛЕН!
Много исках да се снимам с момчетата от ODD CREW, ноооо ме беше срам…добре, че Иван хвана барабаниста – Бонзи и ме натика. Ама пък това момче беше тооооолкова мило! После се снимах и с Васко – вокала, просто чудесен човек! Снимах се и с Васко – китаристът…този толкова симпатичен..и не само симпатичен, но и доста секси…човек! Нямам снимка само с Мартин – басистът, ама нищо…на 11 декември.

ТОЛКОВА БЕШЕ ЯКОООО!!!!! Толкова им се възхищавам на тези хора – заедно са от толкова много време, безспорно е, че в България трудно се прави такъв тип музика и въпреки всичко те продължават да са заедно и да правят страхотна музика! И имaт все повече и повече фенове…и дано продължават и занапред да правят с толкова желание това, което очевидно могат да правят толкова добре. Чакам с нетърпение новия албум! Много ми се ще да има и някое парче на български…