2010
Опитах се да концентрирам вкусa си към музиката в определен стил, за да не казва Станимир, че всъщност нямам вкус, обаче няма как да стане. Има песни, които просто ми харесват, независимо, че не са от „стила“, в който съм се концентрирала. Според мен не може да се слуша само определен стил, защото музиката е чувство и както човешкото настроение се мени ежеминутно, така и музиката, която влияе на човек се мени…спорд настроението. В края на краищата целта на музиката е да ти въздейства. На мен тази песен ми въздейства…
Песента…
…и текстът…
Тишината е твоето име на ум
всеки облак носи твоя парфюм
всички влакове водят в твоя тунел
през трупа си все към теб съм поел.
Търся, влача се, денонощен и блед
всяко вдишване е квадратче към теб
и на всякаде тъкмо тук си била
и зад ъгъла си се скрила едва.
Как да те спра
нямям ръце,
нямам лице,
някой го взе…
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе…
Ти си хаоса в мен
дупка от куршум
ти, плод развален
бял космичен шум
ти, град затъмнен
полъх от парфюм
и смях в тъжен ден
плод на болен ум.
Черни истини в мойто тяло пълзят
всички изтрели се извиват назад
любовта ми е озаряла трева
заразена плът-тумор в мойта глава
Как да те спра
нямям ръце,
нямам лице,
някой го взе…
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе…
Ти си хаоса в мен
дупка от куршум
ти, плод развален
бял космичен шум
ти, град затъмнен
полъх от парфюм
и смях в тъжен ден
плод на болен ум.
няма коментари.
Добави коментар