Много ми е трудно да измислям подаръци за Иван. Трудно ми е, защото винаги го подкрепям в откачените му идеи да закупува разни неща – поредния фотоапарат, телефон, телевизор, таблет, протеини, лостове, дъмбели, тежести и други подобни, т.е. няма как да имам шанс да го изненадам, понеже купуваме всичко сега и веднага, и заедно. Заедно купуваме билети за концерти и други подобни събития, така, че този вариант също е аут. Трудно ми е и защото от компютри аз НЕ разбирам, и няма как да знам какво му трябва или какво би харесал, а още по-малко кое е най-доброто. Единственият ми коз е любовта му към сладкото – подарявала съм гигантски коледни кутии Toffifee, гигантски буркани Nutella, какви ли не други сладки щуротии.

Но този рожден ден исках да бъде специален, без причина, просто исках да му подаря нещо уникално. И след като така или иначе чаках повод, за да ползвам услугите на Сладкарница „Пчела“, реших, че тъкмо това е поводът и тъкмо това е ПодаръкЪТ – ТОРТА. Само, че ми трябваха две торти – една за празника с приятелите, една за празника със семейството. Затова реших, че освен „Пчела“, ще пробвам и „Лъки“, да видя там какво могат да ми изработят, след като съдебна палата и съдебна зала не могат.

Не ми трябваше много мислене. Исках легло, с разхвърляни по него дрехи – някак си исках тази торта да символизира мен, понеже е от мен, да символизира отвраитителна моя черта, с която милия Иван така се примирява..и с която така се забавлява, и по която все пак доста си приличаме. Аз съм най-разхвърляният човек в света, постоянно си хвърлям дрехите, защото ме мързи да ги прибирам, защото, за да ги прибера трябва да ги сгъна, иначе е ужасно, по-добре навън разхвърляно, отколкото набутано в шкафа. Той минава, събира ги и ги набутва в шкафа. Предпочита разхвърлян шкаф пред разхвърляно легло. Така, че той е единственият, който може да ме конкурира за първото място в категорията най-разхвърлян човек. Точно тази ни обща черта исках да изразява моята торта. Стори ми се забавно.
Отидох в „Лъки“, разказах им какво искам, те казаха, че могат да го направят. Поръчах пълнеж „Принц регент“ – шоколадов, естествено.

Междувременно беше време да се поръча и голямата торта. Мислих я дълго.
По това време Иван се подвизаваше с дълга коса и брада (все още се чудя за съжаление или за щастие сега остана само брадата), значи трябваше да има човек с дълга коса и козя брада.

По това време Витанчо безкрайно се ззабавляваше с една история: преди време Иван ми подари комплект бельо, червено на бели точки; веднъж ни дойде на гости на Шейново, а аз бях забравила въпросния комплект на парното, след което Витанчо не спря да ми се подиграва. Иван също. Затова тази история нямаше как да не е елемент от тортата. Така, че второто нещо, която трябваше да има на тортата бях аз по бельо – червено на бели точки.

Иван обожава професията си. Естествено, аз смятам, че той е най-добрият и най-умният web-програмист в целия свят. Затова професията му трябваше някак да бъде изобразена върху тортата. Понеже за средностатичстическият човек да бъдеш програмист значи задължително да разбираш от компютри, разбирай хардуеър, единственият начин да изобразя професията на Иван е беше да има компютри, монитори и пр. Така, че това беше следващият елемент – два монитора, една десктоп-машина, два лаптопа, мишки и клавиатури. Трябваше да бъдат сложени няколко „книжлета“, чиито заглавия бяха изцяло предоставени на фантазията на сладкарката.
Това бяха моите идеи за тортата. С господин Соми посетихме Сладкарница „Пчела“, той изключително много ми помогна в обяснението на това какво точно искам от тортата. Поръчахме я и с нетърпение очаквах да видя какво ще се получи.

Дойде първо самата дата 12 януари, за която беше първата торта. След лекции минах да взема тортата, която, макар и малка, се оказа доста тежичка. Бях толкова разочарована. Това въобще не приличаше на легло, а по скоро на…не знам на какво, но не и на легло, нищо, абсолютно нищо. Дрехите пък бяха адски смотано сложени, всичко седеше толкова изкуствено. Да не говорим за цветовете – едни такива бели, никакъв живец в тортата, аз да я бях направила, по-добре щях да я направя. Идеше ми да се разплача. Аз знех, че Иван ще й се зарадва много, но за мен тя въобще не беше това, което си представях.

Замъкнах я вкъщи с триста зора. Приготвих вечеря и зачаках Иван от работа плюс нашите и Йоксели. Дойдоха всички, хапнахме, ала-бала и дойде време за тортата. Както и очаквах Иван безкрайно много се зарадва – хареса му безспорно. Беше изненадан, дори каза, че никой не му е подарявал торта. И аз се радвах, че той се радва. Но вътрешно бя разочарована, защото изненадата ми не беше, каквато я исках. Тортата беше уникална на вкус, наистина уникална. „Принц регент“ рулЗ. Обаче видът и беше, добре, не потресаващ, но НЕ и впечатляващ. Така или иначе всички много я харесаха на вкус. Така, че единственият недоволен бях аз. През цялото време се надявах всъщност „Пчела“ да се справят по-добре.

Тортата на „Пчела“ беше гигантска, затова Витанчо имаше отговорната задача да я вземе и да я занесе на мястото за празнуване. Така, че аз видях тортата, когато пристигнахме в заведението. И ДА! Сладкарница „Пчела“ се бяха справили не много по-добре, а просто няма база за сравнение. Тортата беше страхотна. Всеки дребен детайл, който бях споменала беше отразен. Сладкарката беше развихрила и собствената си фантазия. Просто невероятно хубава торта.

Денят беше петък, събраха се почти всичките близки приятели на Иван. Аз така се вълнувах. Нямах търпение да дойде време за тортата. И то най-накрая дойде. Загасиха лампите, засвириха чудната песен за „Хепи бърдей ту ю“. Аз влязох с гигантската торта, а Иван беше толкова изненадан, че горкият не знаеше какво да каже. Беше толкова хубаво, най-сетне успях да го изненадам. Този път тортата имаше перфектния вид. Това беше най-хубавият подарък.

Понеже Сладкарница „Пчела“ изработиха съвършената торта, оттук нататък цяла година всеки следващ рожден ден беше отбелязван подобаващо – с торта, според рожденика.

Един ден, мотаейки се, както обикновено с г-н Соми, една витрина така привлече погледите ни, че се лепнахме като циганчета на стъклото. И двете не знаехме накъде точно да гледаме. На витрината имаше торти…като скуплтури…от захарно тесто, уникални, изпипани до най-елементарните подробности.

Витрината беше на сладкарница „Пчела“…

Така започна офанзивата с тортите…

Трябваше само да се появи първият повод, за да си направим торта…